Купчините боклук в Столипиново скоро ще конкурират пловдивските тепета

Пловдив е чист град – за това се грижи общинската фирма “Чистота”, в която работят около 650 души. В голямата си част те живеят в Столипиново. Когато тези хора, които по цял ден събират боклуци, метат улиците и се стараят градът да е приветлив, се приберат от работа, те се връщат при боклуците. А боклуците по улиците отдавна са се превърнали в нежелана, но натрапчива емблема на етническия квартал. Това става ясно от публикация на DW.

Проблемът е открай време, дъвкан и предъвкван в сигнали, доклади, предизборни речи и медии. И си стои все един и същ. През лятото сдружение “Жители на Столипиново” – будни граждани, част от които живеят в чужбина, но милеят за родния си квартал, организира подписка до общината. В нея се настоява да се отделят средства, за да се реши този стар проблем и се предлагат различни варианти. Под исканията са се подписали 600 души, подписката е внесена в деловодството на четвърти януари. Официален отговор засега няма.

Защо наистина боклуците са толкова много?

Простият отговор е, че хората няма къде да ги изхвърлят. Контейнерите в момента са 65, населението се движи между 25 и 30 000 души. Преди много години контейнерите са били достатъчно, но после започват да изчезват един по един. Местата, на които са били, стават нерегламентирани сметища. Навикът да се хвърля боклук където падне, се затвърждава. Във високите блокове асансьорите не работят, респективно е още по-лесно да се изхвърля сметта през терасата. Това са видимите фактори. Има и други, които можеш да откриеш, ако застанеш близо до някое от тези места и наблюдаваш известно време. Ще видиш кръговрата на боклука и ще си обясниш защо се търкаля по земята. И защо ще продължи да се търкаля, колкото и контейнери да бъдат сложени.

Първо идва възрастна достолепна жена, хвърля торбичката си в контейнера, изтръсква си ръцете и се прибира. Непосредствено след нея идва клошар, който бърка в контейнера, вади торбата, разкъсва я и рови в нея за нещо ценно. След него пристига на бегом със стара детска количка, натоварена догоре и отгоре, чьопчю.

Чьопчю е нещо като Юбер на общинската фирма “Чистота” – частен боклукчия, който изнася срещу стотинки сметта от малките тесни улички, в които няма контейнери. Това е бизнес за най-изпадналите. И понеже контейнерите са малко и са на отдалечени места, бизнесът процъфтява. Чьопчюто мята торбите от детската количка където му падне край контейнерите. Но не и вътре, това е загуба на време. Само след десетина минути се връща пак натоварен и купчината расте.

Впрочем чьопчюто с детската количка е на дъното на бизнеса. Над него е този, който тегли кош на колела, а най-отгоре е човек с каруца. Макар да са забранени в целия град, включително в квартала, те си се движат. Никой от трите категории не си прави труда, а и не му е възможно да изсипва съдържимото в контейнер – разтоварват по земята наоколо.

След тях пак минава клошар, разкъсва торбите, прави от боклука още по- голям боклук, избира си това-онова – картони или нещо с метал и заминава. Разделното събиране на боклука е факт. В паузите на този кръговрат в боклука се врат улични кучета в търсене на храна. После всичко това се повтаря през пет минути до вечерта, докато купчините боклук край контейнерите започнат да конкурират пловдивските тепета.

Населението на Столипиново само определя проблема си с боклуците като най-сериозен. Има цяла редица големи блокове – един от опитите по социалистическо време да се реши жилищният проблем, а и да се смесят хората, та да няма сегрегация. Сегрегацията отдавна е факт, а между блоковете понякога идва багер, товари тонове боклуци, изнася ги, но те се натрупват отново. Не е хубаво да се живее там на долните етажи. То и на горните не е, защото мазетата са пълни с вода, а нагоре водата не се качва. Така че експериментът за нищо не става, показва времето. “Боклукблокове”, така им викат местните. И казват, че там оправия няма. И може би наистина е така.

Има ли все пак начин да се реши проблемът?

Хората от сдружението “Жители на Столипиново” предпочитат да останат полуанонимни. Мехмед показва чувала с боклук в багажника на колата си: “Нося го, за да го хвърля като намеря контейнер”.

Според Исмаил, който е със средно образование, това е протест. “Ядосани са, нямат работа, бедни са. Няма как да хвърлят боклука си в центъра на Пловдив, за да го кажат. Затова го хвърлят тук по улиците”, обяснява той. “Образът на Столипиново в медиите е много изкривен, обикновено се показват само най-бедните и най-мръсните места. Не е точно така, много хора от Столипиново вече са, може да се каже, средна класа. Те пътуват в Европа, виждат как е там, опитват се да пазят. Но има и една прослойка от най-бедни, неграмотни и отчаяни – за тях това е нормално. Един да хвърли боклука си на земята където му падне, ще дойдат още двайсет и ще направят същото.”

Това мислене трудно ще се промени. Районната община настоява за още сто контейнера. За видеонаблюдение на входно-изходните артерии. Към мрачната картина трябва да се прибави и фактът, че има фирми, които пестят пари за регламентираните сметища и изсипват боклука си в Столипиново. Точно те ще бъдат изобличени с камерите. Сред идеите на районния кмет Иван Стоянов, предишен шеф на “Чистота”, е да възстанови практиката човек с лопата да стои до контейнерите и да прибира изхвърленото навън, както и да респектира нарушителите. Но тази идея едва ли ще се осъществи.

Исмаил предлага своята формула, която е най- близо до разума: “Да се сложат контейнери навсякъде, особено пред магазините, да се изнася боклукът редовно, а между блоковете…там просто решение няма”.

Инициаторите на подписката си дават сметка колко трудно може да се промени мисленето, но настояват общината най-сетне да предприеме нещо. Защото боклуците са резултат от много неща – незаинтересованост от страна на институциите, лоши навици на населението, бедност. Нищо от това не се променя бързо. Но и бавно не се променя. Затова Столипиново тъне в боклуци.

На една стена на улица “Ландос” – най- голямата улица в квартала, се мъдри надпис: “Това не е място за боклуци. Глоба 500 лв. Община Пловдив”. Оказва се, че го е написал човек, който работи в чужбина. Общината и с него няма нищо общо.