Пандемичните предприемачи може да са новата вълна на съзидателно разрушение

Някога задръстената от трафик и сега разрушена бостънска магистрала I-93 е добра метафора за най-новата трансформация в нашия трудов живот, според предприемача Фил Либин. Като жител на американския град в продължение на 18 години, той си спомня ползите, донесени от събарянето на чудовищния надлез, който разрязваше града на две. След като трафикът беше пренасочен през тунелите, построени през 90-те години, Бостън процъфтя, свързвайки отново разделените общности и отваряйки повече от 45 зелени парка, пише за Financial Times Джон Торнхил, основател на Sifted, подкрепен от FT медиен сайт за европейски стартъпи.

Според Либин структурата на офис работата през последните 80 години прилича на старата магистрала, доминираща живота на много хора. Но предизвиканото от пандемията сътресение вече разкъса тази „ненужна и нечовешка“ инфраструктура, позволявайки на служителите да разцъфнат в свят извън офиса, да възстановят връзката със семейството и приятелите, и да търсят нови възможности.

Почти всеки аспект на обществото е бил разтърсен от пандемията, казва ми Либин, което представлява най-дълбоката трансформация на цивилизацията през живота му. „Светът в момента е най-променливият в историята“, казва той, който управлява компания за видеокомуникации от Бентънвил, Арканзас.

Сега предприемачите не са чужди на хиперболите. Инвеститорите, които купуваха някога модните пандемични акции, като Peloton, Netflix и Zoom, изглежда сега приемат противоположното мнение, че светът след пандемията може да изглежда изненадващо като този отпреди нея. Неохотно или не, много служители биват придумвани да се върнат в офиса.

Но спирането на офисния „надлез“, поне временно, съвпадна с изключителна експлозия от нови бизнеси през последните 18 месеца в много страни от ОИСР, най-вече в САЩ, Обединеното кралство, Франция, Австралия и Япония. Тази тенденция озадачи икономистите, защото се отклонява токова много от миналия опит. И все пак тя може да е сигнал за още по-дълбока промяна, отбелязваща „добре дошъл край на изгубеното десетилетие за предприемачеството в САЩ“, според базираната във Вашингтон Група за икономически иновации (EIG).

След голямата рецесия, която последва финансовата криза от 2008 г., американски предприятия изчезваха по-бързо, отколкото се раждаха нови и някои икономисти очакваха последният спад да следва подобен модел. Много малки предприятия наистина фалираха по време на пандемията. Масивната правителствена подкрепа, насочена най-вече към съществуващите големи бизнеси, може също да е потиснала новите начинания. Но рекордните 5,4 милиона заявления за създаване на нов бизнес бяха подадени в САЩ миналата година.

„Трудно е да се преувеличи разликата между тази криза и последната голяма такава. Тя е като между ден и нощ“, коментира Джон Летиери, главен изпълнителен директор на EIG. „Големият отворен въпрос е за издръжливостта. Но мисля, че има историческа възможност за насочване на американската среда към по-предприемаческо и справедливо бъдеще.”

До известна степен процесът отразява отчаянието на онези, които бяха изхвърлени от работа и принудени да създадат собствен фрийлансърски бизнес. Но също така отразява нови възможности, особено в електронната търговия, за обслужване на работещите от вкъщи. Друг стимул може да е бил осигурен от притока на капитал, изливащ се в сектора на стартъпите. Според данни на PitchBook, американските компании, подкрепяни от венчърни капитали, са набрали 329,6 милиарда долара през 2021 г., почти два пъти повече от предишния рекорд, поставен през предходната година.

Може би най-големият и най-нематериален фактор е промяната в манталитета в толкова много страни, засегнати от пандемията. „Хората внезапно откриха, че могат да работят от където искат и да правят каквото си искат“, казва Роксана Варза, директор на гигантския кампус Station F в Париж, който е бил дом на 3800 стартиращи предприятия от откриването си преди пет години. „Има огромна културна промяна към предприемачеството. Кризата имаше катализиращ ефект.”

Въз основа на миналия опит повечето от тези нови бизнеси ще се провалят или няма да успеят да се разраснат. Но тези, които успеят, биха могли да помогнат за трансформирането на икономиките по целия свят. Историческите данни за САЩ показват, че ръстовете в образуването на нови бизнеси за кратък период от време са довеждали до съответни скокове в производителността, посочва Джон Халтиуангър, професор по икономика в Университета на Мериленд. „По-младите предприятия са силно иновативни, оказват конкурентен натиск върху зрелите бизнеси и водят до ръст на производителността.

Много правителства в момента възнамеряват да регулират технологичните гиганти по разбираеми причини. Но това не трябва да ги разсейва от отглеждането на ново поколение пандемични предприемачи на съзидателното разрушение, които може да са в най-добра позиция  да експлоатират бизнес възможностите на пост-ковид света.