2022

През 2022 г. ще се случат две важни дипломатически събития за трансатлантическата общност.

Първо, през март Европейският съюз (ЕС) трябва да приеме своя Стратегически компас – документ, който има за цел да установи общ визия за сигурността и отбраната на ЕС и по този начин да дефинира, макар и неясно, понятието “стратегическа автономия” на Европа.

След това на срещата на върха в Мадрид през юни НАТО ще приеме новата си Стратегическа концепция, която определя стратегията на алианса, очертавайки неговата цел и основните му задачи в областта на сигурността и определяйки предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен алиансът в променящата се среда за сигурност, пише Пламен Йотински в анализ за БТА.

И както всички подобни документи те имат и политическа цел, тъй като сигнализират на света как ЕС и НАТО виждат отбраната, сигурността и трансатлантическите връзки.

Така определи предстоящите да бъдат взети важни решения Антония Колибасану от “Геополитикал фючърс”.

В годишната си реч пред Европарламента на 15 септември председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен направи анализ на състоянието на съюза. Между другото тогава тя каза: ” Това, от което наистина се нуждаем обаче, е Европейски съюз за отбрана.”

“Първо, трябва да положим основите за колективно вземане на решения – наричам това ситуационна осведоменост.

Второ, трябва да подобрим оперативната съвместимост. Ето защо вече инвестираме в общи европейски платформи от бойни изтребители до дронове и кибертехнологии. Трето, не можем да говорим за отбрана, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска атака”.

Какви точно ще бъдат отношенията ЕС-НАТО в светлината на стремежа на Евросъюза към стратегическа автономия остава неясно.

Фон дер Лайен каза през септември, че “Европейският съюз е единствен по рода си гарант на сигурността. Ще има мисии, в които НАТО или ООН няма да участват, но в които ЕС трябва да участва”.

Евросъюзът върви много бавно в посока изграждане на собствени възможности за отбрана.

След излизането на Великобритания в ЕС остана само една ядрена сила – Франция. Това неизбежно ще увеличи ролята на Париж, което съвпада с желанието на французите да доминират Стария континент – ако не икономически, поне по отношение на сигурността. И ако бъде преизбран тази година, много е вероятно френският президент Еманюел Макрон да положи много усилия, за да излекува алианса от “мозъчната смърт”, каквато диагноза даде на съюза през 2019 г.

Европа е силно разединена по отношение на оперативната съвместимост – армиите на страните са в голяма степен зависими от американски оръжия. Преминаването към унифицирано въоръжение е доста труден и неизбежно дълъг процес, за който държавите на Стария континент в момента не изглеждат подготвени.

Консенсус за провеждане на споменатите от Фон дер Лайен мисии на Евросъюза, в които НАТО и ООН отсъстват,също е трудно предвидим. Да не забравяме, че в ЕС са налице противоречия между страните членки по въпроси като мигрантската криза, върховенството на закона, както и към “тихото”, но мащабно проникване на Китай на Стария континент.

Освен това може ли ЕС да действа самостоятелно, без НАТО, която се намира под доминиращото влияние на САЩ?
Междувременно кризата Москва-Киев, доколкото Русия продължава да държи десетки хиляди свои войници на границата с Украйна, постави САЩ и ЕС в положение, в което много въпроси остават без отговор. Вашингтон иска уверения, че страните от ЕС няма да се поколебаят да наложат ефективни санкции, които неизбежно ще засегнат и икономическите интереси на ЕС, ако Русия отново нахлуе в Украйна.

Позицията на Брюксел е многозначна.

От една страна, първият дипломат на ЕС Жозеп Борел отхвърля аргумента за “сфери на влияние”: Москва твърди, че Украйна е част от нейната “сфера на влияние”, и иска уверения, че на Киев няма да бъде позволено да се присъедини към западния военен съюз. Това искане се отхвърля от САЩ и НАТО, които изтъкват суверенното право на всички нации сами да избират съюзите си.

Лидерите на ЕС обаче изглеждат резервирани по отношение на перспективите за членство на Украйна в НАТО, което някои анализатори виждат като индикация за това, че Франция и Германия са готови да дадат на Русия такава гаранция.

Пред “Политико” Жозеп Борел беше недвусмислен. “Вече не сме във времената на Ялта”, каза той, визирайки споразуменията, сключени между лидерите на Съветския съюз, САЩ и Великобритания, които разделиха Европа след Втората световна война. Борел каза това след визитата си в Украйна.

Той добави: “Разграничаването на сфери на влияние не принадлежи на 2022 година. Няма сигурност в Европа без сигурността на Украйна”.

И същевременно Борел настоява, че Европа и Украйна трябва да имат място на масата при всякакви преговори между Русия и САЩ.

“Ясно е, че всяка дискусия за европейската сигурност трябва да включва Европейския съюз и Украйна”, каза той – забележки, които тази седмица бяха повторени от френските и германските му колеги. Дали САЩ са готови да пуснат на масата на преговорите си с Русия своите европейски съюзници предстои да стане ясно.

В светлината на тези събития за следващата седмица са насрочени множество срещи, като се започне с разговорите между Русия и САЩ в понеделник, 10 януари.

Също в понеделник украинският външен министър Дмитро Кулеба ще посети централата на НАТО в Брюксел за разговори с генералния секретар Йенс Столтенберг.

На 12 януари руски официални лица и техните колеги от НАТО ще се срещнат за първи път от 2019 г. насам в Съвета НАТО-Русия, за да разговарят за Украйна, както и за “военните дейности, взаимната прозрачност и намаляването на риска”, става ясно от изявление на Столтенберг.

Ситуацията ще бъде във фокуса на срещата във Франция на министрите на външните работи на страните от ЕС на 13-14 януари.

Европейските страни все още са разделени по въпроса колко далеч да стигнат с Русия, което може да затрудни усилията на президента на САЩ Джо Байдън да демонстрира единна решимост заедно със съюзниците си. Защото някои от тях не желаят да подкопаят бизнес връзките си с Русия; сред тях е и Германия, която разчита на руския природен газ и подкрепи изграждането на спорния газопровод “Северен поток 2”.

Междувременно допълнителна неяснота как ще реагира Европа на руските действия внася фактът, че руски войски вече са в Казахстан. Разрастващата се там криза е възможност, но и опасност, за Владимир Путин.

От една страна, той може да демонстрира доминиращата роля на Москва в постсъветското пространство. От друга, може да отслаби позициите му в преговорите за Украйна.

На всички тези въпроси страните от ЕС и НАТО трябва да намерят бърз, адекватен и единен отговор. Което няма да е толкова лесно.